Постеризацията е не само настройка на Photoshop, която ви позволява да укажете броя на нивата на тонове (стойности на яркост) на изображение, което е необходимо, например, за създаване на големи плътни зони във снимки, но и нежелан артефакт което се случва, когато се злоупотребява с някои настройки и филтри
Този артефакт се появява, когато дълбочината на цвета на изображението е силно намалена, така че да се вижда визуално.Терминът идва от думата "Плакат" , т.к. този ефект е подобен на отпечатване на плакат с малко количество цветно мастило. Тоест, при плавен преход от един цвят към друг, както и при промяна на яркостта, имаме скокове вместо плавен преход. Можете да наблюдавате този ефект на снимки, които използват много цветови нюанси, като небе, огън и др. Във всички цифрови изображения цветните нива са дискретни и ефектът на плавен непрекъснат преход между тях се постига чрез голям брой същите тези нива. , както и при промяна на цветовото пространство.
Най-добрият начин да контролирате постеризацията е да анализирате хистограмата, защото обичайният визуален контрол не винаги е ефективен. На хистограмата се появяват малки пропуски, върхове или подобни на гребен издатини.
Примери за нормални и разтегнати хистограми:
За да избегнете такъв нежелан ефект, трябва да спазвате следните правила:
- Не използвайте директно коригиране на слоя с нива и криви (Lewels и Curwes), а прилагайте коригиращи слоеве (Adjustment layers ). Трябва да се помни, че именно многократното прилагане на корекции, които разтягат хистограмата, допринася за появата на скокове в преходите на цвета и яркостта. не забравяйте, че използването на пространство с широка цветова гама значително увеличава вероятността от ефект на постеризация